Дървото сал (shorea robusta), наричано още Рал, Салва, Саку, Сакер, Шал, Кандар или Саква, е широколистно дърво от семейство (dipterocarpaceae), което се среща основно в Северна Индия и Непал. Дървото достига височина до 60 метра. Смолата на сал е един от най-важните тамяни на шаманите и лечителите от Хималаите. Нарича се още „тибетски тамян“. Открива се главно в Непал (в тераила → непалска част на джунглата), където се образува в сталактитна форма.
Според древна легенда, Буда е роден под дърво сал и също е починал под такова дърво. Освен това дървото е символ в индуизма на бога на гръмотевицата Индра и затова се нарича Индра Чатра, което се превежда като „Щит на Индра“. За салната смола (sal dhupa) също се казва, че има психоактивен ефект и се използва в много индуистки церемонии за кадене.
При изгаряне тамянът излъчва свеж и силен смолист аромат. Съствките на тамяна имат балансиращ и укрепващ ефект върху човешкия ум и помагат при тревожност и депресия.
Традиционна употреба
Смолата се използва в аюрведическата медицина, в шамански лечебни церемонии, за прогонване на отрицателни енергии и зли духове, като средство спомагащо за астрално пътуване („смола за пътуване“). Солевата смола също е част от тантрическия тамян и се приема като афродизиак.
Използва се както в чиат вид, така и в смеси с други тамяни и билки.
Освен това тамянът се използва в народната медицина на Индия и Непал като средство за лечение на болести, предавани по полов път, както и за дезинфекция на болнични помещения.
