Амарант
Амарант представлява средно високо, широко-листесто, храстовидно растение, което достига височина около 1м 50см и произвежда светли цветове, съдържащи голямо количество семена. (Едно растение от амарант може да произведе повече от 60 000 семена). Амарантът е родственик на добре на цвеклото, спанака, киноата, представител на семейство Chenopodiaceae. Поради тази причина някои от хранителните му характеристики са по-сходни с тези на зелените зеленчуци, отколкото с тези на зърнените култури, които са представители на съвсем различно семейство. Подобно на киноата и просото, амарантът не е зърно на теория, но поради използването му в комбинация с други зърнени култури в някои ястия, се счита за такова. По отношение на съдържанието му е известно, че е богат на витамини, минерали и аминокиселини. Важни характеристики на амаранта, отличаващи този растителен вид от останалите, се свеждат до четири основни хранителни вещества. Едно от тях е аминокиселината – лизин. Повечето от другите житни култури са с ниско съдържание на тази аминокиселина. Амарантът съдържа 2 пъти повече лизин, отколкото пшеницата. Следват минералите: калций, желязо и магнезий. В амарантът има четири пъти повече калций и два пъти повече желязо и магнезий от пшеница. Друго предимство е, че амарант може да бъде варен по подобие на добре познатите ни зърнени култури, като се получава структура на овесена каша. Може да бъде комбиниран с други зърна, а също може да бъде изпукан на тиган като царевица, което му придава вкус на орех и хрупкавост.
Според кулинарни специалисти термично обработеният амарант е със значително подобрени вкусови качества. Препоръчително е амаранта да бъде накиснат във вода за 10-12 часа преди, което обуславя запазването на хранителните му качества. Не е препоръчително варене на много висока температура. Зърната на амарант могат да бъдат смлени с машинка за мелене на кафе или с каменна мелница и да се получи амарантово брашно. Полученото брашно може да бъде използвано самостоятелно или да се смесва с други видове брашна (пшенично, овесено, царевично и др.) в съотношение 1:3 за изпичане на хляб и сладкарски изделия.
Амарантът бил познат на човечеството още от древността (14-16 век), като бил основна зърнена храна на ацтеките. Още повече – за тях амарантът притежавал свръхестествени сили. По време на испанското нашествие над ацтекските племена (1521 г.), всички растения от амарант били унищожавани с цел ограничаване на човешките жертвоприношения, тъй като се смятало, че растението имало важна роля в тези ритуали. В тази връзка използването му, притежанието му или разпространението му били строго забранени и наказвани. Името му произлиза от гръцката дума „ἀμάραντο“ (amarantos), която в буквален превод означава „неувяхващ“.
