Aloe vera e многогодишно сукулентно растение, което произлиза от Арабския полуостров. Днес растението е придобило широка популярност и освен, че се среща в повечето страни с тропичен климат, все по-широко се култивира със селскостопански и медицински цели. Също така се използва и за декоративни цели и лесно се отглежда в саксия.
Заради своята популярност, в днешно време все по-често срещаме алоето под различни форми – напитки, лосиони за тяло, като добавка в козметични продукти и много други. Това никак не е случайно и сякаш не е изненада, тъй като алое вера се е използвало от човечеството от край време и за медицински цели и като козметичен продукт.
В миналото най-широката употреба на растението била при рани и изгаряния. Също така се счита, че може да лекува и екземи и инфекции по кожата. Заради лечебните си качества, с времето алоето си получило някои прозвища като „жезълът на рая“, „благословията на рая“ и „мълчаливият лечител“.
Египтяните считали алоето за растението на безсмъртието и го използвали при погребалните си церемонии. Било и олицетворение на вечната младост и се говори, че Клеопатра всеки ден го използвала като козметично средство.
Гръцкият лечител Диоскорид пък пише за сокът от алое, че пречиства стомаха, подпомага храносмилането и съня, лекува хемороиди и спира кръвотечението.
Това, което се използва от растението е сокът или още наричан гел – вътрешната част на листата. Установено е, че съдържа витамини, минерали, ензими, захари, фенолни съединения и аминокиселини.
Алоето е всеизвестно със своите антисептични свойства, което всъщност го прави отлично средство за лечение на рани. Установено е, че растението съдържа няколко антисептични агента като лупеол и салицилова киселина. Именно с това се обясняват и антибактериалните и противовъзпалителни свойства на алоето, както и способността му успешно да лекува както външни, така и вътрешни инфекции.
Богатото съдържание на ензими прави алоето отлично средство при затруднено храносмилане. Фенолните съединения, които се съдържат в гела стимулират водната секреция и чревната перисталтика, което придава на растението лаксативен ефект. Също така, съдържащите се в алоето полизахариди защитават лигавицата на стомаха, което прави сокът от алое подходящ за хора със стомашни язви.
В алоето се съдържа още широк спектър от полипептиди, за които е установено, че подпомагат имунната система и пречистват организма и по този начин го предпазват от появата на хронични заболявания.
Прилаган върху кожата, гелът от алое има овлажняващ и хидратиращ ефект. Нещо повече – алоето е отлично средство против стареене, тъй като стимулира образуването на колаген.
Въпреки, че алоето е растение с богата история на употреба и продължава да се използва и до днес, дори като добавка в някои хранителни продукти, с употребата му не бива да се прекалява. Външната употреба на растението не е съпроводена със странични ефекти, но приемано вътрешно, в големи дози, може да предизвика диария и стомашни болки. Затова не бива да се превишава препоръчителната дневна доза от алое.
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
