Еньовчето е билка, която в България традиционно се събира в деня на лятното слънцестоене по случай Еньовден. Среща се навсякъде из страната до 2000 м. надморска височина. Всъщност по-известни са два растителни вида от рода Galium – пролетно еньовче – Galium verum и обикновено еньовче – Galium aparine, което у нас е по-известно като „лепка“ и често е плевел в градините.
В миналото еньовчето е имало доста разнообразна и интересна употреба. Използвало се в ежедневието като покривало за леглата, тъй като отблъсква мухи и други насекоми. Някои видове еньовче пък са се използвали за пресичане на млякото при производството на сирене, а други за оцветяване на определени видове сирена. От еньовчето се получават и пигменти – жълт от цветовете и червен от корените и по време на управлението на Хенри VII , жените от кралския двор го използвали да си боядисват косите руси. В Дания пък еньовчето намира приложение при производството на традиционни алкохолни напитки.
Билката присъства и в митологията на различни народи. Скандинавците например давали еньовче на жените, които раждали, за да облекчи болките им и за това свързвали растението с богинята Фриг, която помагала на жените при раждане. От там и билката е по-известна по северните ширини като тревата на Фриг.
Счита се още, че постелята на новородения Исус е била направена именно от еньовче и вероятно от там идва и името на растението на английски – “lady’s bedstraw”. Това наименование може да идва и от факта, че в миналото еньовчето се посипвало на постелята на жените при раждане.
Заради червения пигмент, който съдържа корена на еньовчето, по време на управлението на кралица Елизабет I, много ботаници препоръчвали еньовчето като кръвоспиращо средство.
За лечебни цели еньовчето се е използвало при диария, подагра, епилепсия и стомашно-чревни заболявания.
Химичният състав на растенията от рода Galium все още не е напълно изяснен. Установено е наличието на иридоиди, тритерпенови сапонини и антрахинони. Други съединения, които също са открити са рутин, хиперозид, хлорогенова киселина и кафеена киселина.
Наличието на тези съединения предопределя и свойствата на билката – противовъзпалителни, антибактериални, антиоксидантни и болкоуспокоителни.
Според българската народна медицина еньовчето е ефективно при камъни в бъбреците, инфекции на пикочните пътища и цистит. Може да се прилага и външно за третиране на кожни заболявания като псориазис. Според някои автори чай от еньовче действа пречистващо на организма, най-вече на бъбреците, черния дроб и жлъчката, като по този начин спомага за елиминиране на токсините.
В някои страни някои видове от род Galium са се използвали за лечението на епилепсия и други неврологични заболявания. Дали обаче тези растения наистина са ефективни при такива състояния и кои съединения са отговорни – за сега не е известно.
Обикновеното еньовче (лепка) – Galium aparine също притежава лечебни качества. В миналото билката се прилагала под формата на лапа при рани и наранявания, а също така и при ухапвания от змии и ужилвания от насекоми.
