С настъпването на тазгодишното лятно слънцестоене – Еньовден не може да не отдадем заслужено внимание на жълтият кантарион, който от векове, традиционно се събира на този ден. Растението е известно още и като билката на Йоан Кръстител (на английски – “St. John’s wort), именно поради факта, че на Еньовден честваме рождението на светеца.
Жълтият кантарион се е използвал за лечебни цели преди повече от 2400 години. В древна Гърция Хипократ го препоръчвал при душевни заболявания. Използвал се е и от кръстоносците, които налагали раните си с него.
Събиран в деня на лятното слънцестоене, жълтият кантарион се киснел в зехтин и така се приготвяло свещено олио, което хората наричали „кръвта на Христос“. Имало дори поверие, че жълтият кантарион пуска червен сок и сякаш кърви през Август, в деня на обезглавяването на Йоан Кръстител.
Вярвало се също така, че билката предпазва от злото и от зли духове и често се носела като талисман, дори за защита от светкавици.
Днес жълтият кантарион е добре проучван заради способността си да подпомага лечението на заболявания като депресия, като това действие на билката било описано още от античността. В миналото жълтият кантарион се е използвал още за лечение на рани и ревматични болки.
Химичният състав на растението е добре известен. Основните биологично-активни вещества са хиперфорин и хиперидин и именно те представляват интерес за редица учени по света, тъй като се счита, че именно те са отговорни за действието на билката върху нервната система.
Установено е, че съдържанието на тези две биологично-активни съединения варира според местообитанието и условията на средата, в която вирее растението.
Жълтият кантарион е и източник на флавоноиди с добре изразени антиоксидантни свойства – кемферол, кверцетин, флавони – лутеолин и гликозиди като хиперозид.
Редица клинични проучвания са били провеждани, за да се проследи активността на екстракти от жълт кантарион, съдържащи хиперфорин и хиперидин при лека до средна форма на депресия. В много от тези проучвания било установено, че екстрактите действително проявяват висока активност спрямо контролната група пациенти и тази активност е сравнима с конвенционалните медикаменти за лечение на депресия.
След като билката съдържа ценни съединения, които действат на централната нервна система, не е изключено и да имат ефект при превенцията на други заболявания като деменция и паркинсон. В едно от проучванията било установено, че приемът на хиперфорин от лабораторни мишки действително подобрило паметта.
Също така било установено, че комбинацията между хиперфорин в определени концентрации и съединения с анитоксидантна активност като кверцетин има невропротектиращо действие.
Поради антибактериалната и противогъбична активност, жълтият кантарион е много ефективен и при лечение на рани, като добри резултати се постигат и при комбинация на билката с други растения като невен например.
Съдържащите се в билката антиоксидантни съединения и такива с противовъзпалителна активност я правят ефективно средство при възпалителни заболявания като артрит и подагра. Също така може да окаже и благоприятен ефект върху сърдечно-съдовата система като намалява кръвното налягане.
Странични ефекти и противопоказания:
При прием на жълт кантарион трябва да се вземе в предвид, че може да предизвика странични реакции като световъртеж, гадене и умора. Също така съединенията, съдържащи се в билката лесно взаимодействат с медикаменти като противозачатъчни, лекарства за сърдечно-съдовата система и други. Противопоказна е употребата на жълт кантарион при хора, приемащи успокоителни лекарства! Не се препоръчва приемът на жълт кантарион от хора с биполярно разстройство. Билката повишава чувствителността на организма към ултравиолетовите лъчи! Ако приемате жълт кантарион, по-добре се въздържайте от излагане на слънце!
