Еволюцията е проявление на скритите потенциали. Във всяко нещо се съдържат всички останали неща. В семето е дървото, в дървото е гората. Следователно разума се съдържа в многообразието от светове в природата, не само в нашия себичен ум. Казано по друг начин – съзнанието съществува във всички форми на живот. То е същинската основа на сътворението, силата на еволюцията. Животът, сътворението и еволюцията са етапи от разгръщането на съзнанието. Няма нищо в нашето съществувание, което да не може да се почувства, което да е просто материално или бездуховно, лишено от своята уникална стойност във вселената. Животът е относителен, взаимосвързан и взаимозависим – система, която ни осигурява взаимно изхранване и грижа, не само физически, но и психологически и духовно.
По тази причина, съзнанието не е просто мисъл, интелект или разсъдък. То е чувството да бъдеш жив и да бъдеш свързан с целия живот във вселената.
Формите на живот са просто „разпределителни пунктове” за приемане и предаване на енергия, чрез която всички ние се храним. Всяко нещо съществува, за да нахрани останалите, и в замяна – то самото да бъде нахранено.
Растенията предават жизнени, емоционални импулси – енергия, която е скрита в светлината. Те съществуват, за да трансформират светлината в живот, а човешките същества – за да трансформират живота в съзнание и любов. Тези три неща – светлина, живот и любов са едно цяло, всяко изразява другото – три измерения на една същност.
Растенията превръщат светлината в живот чрез фотосинтеза. Човекът променя формата на живота в съзнание чрез възприятията си. На санскрит думата за растение – „osadhi” означава буквално – съд или контейнер, в който се извършва трансформация чрез горене.
Хората са „растения на съзнанието” – организми, които хранят ума и нервната си система, за да достигнат до нужната трансформация и в крайна сметка – еволюция. Всичко във вселената е метаморфоза на светлината.
Правилната употреба на билките предполага общуване и свързване с тях. Те могат да подсилят нашата нервна система и да развият сетивата ни. Не случайно древните хора са имали уважение към света на растенията. Тяхната преобразяваща сила се влива в нас не просто като погълнем семена, листа или корени, а чрез осъществяване на един цялостен контакт с тях на по-фино ниво.
Преди хиляди години в Индия мъдреците са достигнали до билколечението чрез същото това съзнание и разбиране за принципите на взаимодействие. Те са развивали науката не само на база експерименти, а чрез формата на директно участие. Експериментирането предполага дистанция, разделение между наблюдаващия и наблюдавания, между субект и обект.
При директното участие в лечебния процес, наблюдаващият оставя растенията „да му говорят” и те разкриват своите тайни качества, които са много по-впечатляващи, отколкото показват химическите анализи. Ако изучаваме билките по този начин днес, не като средство за възвеличаване и превъзнасяне, а като неразделна част от нашето собствено единство и цялост, техните истински лечебни свойства ще се отприщят неминуемо.
За да станем добри лечители (дори на самите себе си), ние на първо място трябва да станем наблюдатели. Това означава – да сме чувствителни към всички живи същества, да възприемаме светлината на растенията. Нека се заслушаме в гласа на билките и да гледаме на тях, като на наши учители.