Седефче (Ruta graveolens) или наричано още пътниче и светлица е многогодишно тревисто растение от сем. Седефови (Rutaceae). В България се среща из ливади, храсталаци, сухи и каменисти места до 500 м надморска височина.
Седефчето се култивира в Индия и активно се използва в различни аюрведични рецепти.
Стъблото е право, на върха си разклонено и достига височина до 50 см, цветовете са жълто-зелени. Растението има характерна миризма и е покрито с жлезисти власинки.
Латинското наименование “ruta” идва от гръцката дума “reuo”, което означава „освобождавам“. Това никак не е случайно, тъй като в миналото се е вярвало, че седефчето може да прогонва зли духове, а самият Хипократ го препоръчвал при ухапване от всякакви отровни животни. Тази употреба на растението най-вероятно се основавала предимно на митологични предания. Според едно от тях отровния дъх на базилиска можел да вкамени всичко, но не и седефче. Също така невестулките (според митологията само невестулка може да убие базилиск), които са били ранени от базилиска, се възстановявали като се хранели със седефче.
Седефчето е наричано още „билка на покаянието“ и „билка на милосърдието“, тъй като преди време католическите свещеници ръсели светената вода с китка от седефче.
Днес седефчето не е толкова популярно сред лечебните растения, макар и да има своите заслуги за лечение на различни състояния. В народната медицина се е използвало при ревматизъм, различни възпалителни процеси, както и за усилване на зрението.
Биологично-активните вещества са представени предимно от алкалоиди, кумарини, етерично масло и флавоноиди, от които се откриват предимно рутин и кварцетин. Двете съединения имат мощно антиоксидантно действие и спомагат за укрепване стените на кръвоносните съдове, на което вероятно се дължи благоприятния ефект на билката.
Установено е, че етеричното масло от седефче проявява антибактериална активност срещу Staphylococcus aureus и противогъбична активност срещу Candida albicans.
Също така седефчето указва седативен ефект върху нервната система, което го прави подходящо при епилепсия.
Трябва да се има в предвид, че етеричното масло от седефче трябва да се използва в много ниски концентрации, тъй като може да отключи токсични прояви!
Прилагана външно, билката има благоприятен ефект при конюнктивит, рахит, болки във външното ухо и др.
Въпреки, че растението е познато отдавна и се е използвало в етномедицината, поради някои биологично-активни вещества, които съдържа, седефчето е противоречива билка и ако се използва, то трябва да е в минимални концентрации и задължително под наблюденията на специалист.
Забранена е употребата на седефче от бременни и кърмачки. Също така допирът с растението при слънчева светлина предизвиква обрив по кожата, наречен фитофотодерматит. Причината се крие в съдържащите се в седефчето фуранкумарини, чиято активност се индуцира от слънчевата светлина.
Макар и да има противоречива природа, седефчето доста умело се справя с различни насекоми вредители и може да действа като репелент. Тази способност вероятно се дължи както на силния ѝ аромат, така и на кумарините, чиято синтеза се повишава при наличието на стресов фактор.
