Гръмотрънът (Ononis Spinosa) е пълзящ или възходящ храст от семейство Бобови – висок около 30-40 см. Стеблата са многобройни и силно разклонени от основата, мъхести, с изразени бодли. Цветовете са тъмно-розови, събрани по двойки или единични, на върха на растенето са леко лепкави, поради съдържанието на етерични масла в тях.
Произход на наименованието:
Наименованията на растението в различните езици произтичат от три основни концепции: На първо място – наличието на неговите дълги бодли, опасни като ноктите на котка и способни да издерат очите на всеки, който се приближи до тях. На английски растението се казва „spiny restharrow”.
Втората концепция е свързана с факта, че някои животни, като магаретата, се доближават до храста, за да чешат кожата си. Оттук идва и наименованието – „peine de asno” , което в превод означава – “магарешки гребен” или „чесало”.
Третото име произлиза от дълбочината на неговите корени, които в миналото са затруднявали орането на земята, особено когато са били в изобилие и са се оплитали в ралото на фермерите. На испански билката се е наричала „quiebra arados” или в превод – „трошача на плугове”.
Според испанския доктор и ботаник – Адрес Лагуна (1499-1559) научното наименование на биологичния род „Ononis” идва от гръцкото „onos”, което означава магаре, тъй като тези животни са демонстрирали специално влечение към растението, което са ползвали за ядене, като средство за чесане на козината и не на последно място – като клечки за зъби.
Местообитание:
Гръмотрънът се среща в Европа, Западна Азия и Северна Африка. Вирее на поляни, некултивирани, сбити и основно варовикови почви. Цъфти от юни до септември и на практика може да бъде намерен в цяла Европа с малки изключения – в Шотландия е рядкост, а в Ирландия изцяло липсва.
Използваеми части:
Лечебни свойства притежават корените на растението. Трябва да се вадят през есента, като се насичат и се оставят на слънце да съхнат.
Лечебни свойства:
Гръмотрънът притежава диуретични и противовъзпалителни свойства, които се дължат на изобилието от флавоноиди в състава му и успешно се прилага за третиране на следните аномалии:
- Задръжка на течности. Способността на растението да ускорява процеса на образуване на урината допринася за отстраняване на излишните течности от организма. Препоръчва се отвара от 3-4гр. сухи корени на чаена чаша вода. Приемат се от две до три чаши днвено. Внимание: Терапията трябва да се води под лекарски контрол, когато се касае за задръжка на течности, вследствие на сърдечна или бъбречна недостатъчност!
- Дерматити и кожни сърбежи. Билката притежава пречистващи свойства и може да спомогне за облекчаване симптомите на редица кожни заболявания и неразположения.
- Болести на бъбреците и уринарния тракт. Гръмотрънът се използва за лечение на леки форми на заболявания, като: нефрит, уретрит (възпаление на пикочния канал), цистит и за превенция на образуването на камъни в бъбреците.
- Възпалено гърло. Билката има противовъзпалителен ефект и се прилага за лечение на тонзилити. Приготвя се отвара от една супена лъжица корени в чаена чаша вода. Прави се гаргара по 5-6 пъти дневно.
Дозировка:
За отвара се използват 10-12 гр. сухи корени на един литър вода.
Противопоказания:
- Бременност и кърмене. На този етап не са проведени достатъчно научни изследвания, които да гарантират безопасността на билката и поради тази причина не се препоръчва да се приема през тези периоди.
- Деца под 12 години. Не е препоръчителна употребата при деца под 12 години.
- Сърдечни проблеми, високо кръвно налягане и тежки бъбречни заболявания: Употребата на билката увеличава продукцията на течности в тялото и не се препоръчва при тези болести.
- Прием на диуретици. В случай, че приемате лекарствени препарати с диуретичен ефект, билката не трябва да се приема, защото може да усили тяхното действие.
