Блатният тъжник (Filipendula ulmaria) е многогодишно тревисто растение от сем. Rosaceae (Розоцветни).
В България се среща по влажните ливади, край извори, потоци и реки до 2300м надморска височина.
Стъблото достига височина до 2 м, влакнесто е и се разклонява в горната си част. Цветовете са бели или белезникави, събрани в метличести съцвятия.
Около блатния тъжник съществува богата история и множество предания. Във Великобритания, билката е била открита в кремирани останки на трима човека, датиращи от Бронзовата епоха. На английски растението е наричано още “bridewort”, което донякъде се припокрива с другото му наименование у нас – „моминска китка“. Това не е никак случайно, тъй като блатния тъжник бил задължителен елемент при сватбените церемонии, както и от венеца на булката.
Смята се, че това било любимото растение на кралица Елизабет I и винаги държала в покоите ѝ да има блатен тъжник.
Далеч във времето, в езическа Англия, блатния тъжник, заедно с върбинката и водната мента били най-свещените растения за друидите.
Дали заради вярванията, че блатния тъжник е вълшебно растение или защото наистина се наблюдавал реален ефект от употребата му, в етномедицината всички части на билката са се използвали за различни заболявания. Воден извлек от цветовете например, се е прилагал при ревматизъм, астма, стомашни смущения; отвара от листата се използвала при язви, както и за налагането на рани и изгаряния, а извлек от корена действал успокоително на нервите.
Разнообразните фармакологични ефекти на растението се дължат на факта, че отделните анатомични части съдържат различни биологично-активни вещества. Като цяло растението е богато на флавоноли, танини, сапонини, както и на пектинови вещества, на които някои автори отдават способността на билката да пречиства организма.
Това, с което е интересен блатния тъжник е високото съдържание на салицилова киселина и нейни прекурсори, които имат противовъзпалително и обезболяващо действие. Всъщност блатния тъжник било едно от растенията, които активно били изследвани, в търсене на по-добър заместител на салициловата киселина. Според някои теории, търговското наименование „аспирин“ всъщност идвало от старото латинско име на блатния тъжник – Spiraeа и именно от това растение бил изолиран новият, по-безвреден аналог на салицина – ацетил салициловата киселина.
Действително блатния тъжник има противовъзпалително и болкоуспокояващо действие, подходящ е при ревматични болки, главоболие, грип и настинки, възпалено гърло и много други състояния.
И докато едно от страничните явления при употребата на салицилова киселина е увреждане на храносмилателния тракт, то блатния тъжник, макар и да съдържа ацетил салицилова киселина действа противоположно. Мекият му начин на действие и благоприятния ефект на билката върху храносмилателния тракт вероятно се дължи на присъствието на други компоненти, които указват защитен ефект върху лигавицата на стомаха.
Въпреки минималните странични ефекти, които може да укаже употребата на блатния тъжник, поради съдържанието си на салицилати, не се препоръчва употребата му от хора, които са чувствителни към салицилова киселина.
