Пчелникът (Marrubium vulgare) е многогодишно тревисто растение от сем. Lamiaceae (Устноцветни). Среща се из тревисти места, покрай пътища и населени места до 1000 м надморска височина.
Характерна особеност на растението е, че е покрито с множество власинки, които му придават блед и белезникав цвят. Вероятно заради това на английски растението се нарича „horehound” – от староанглийската дума “har” и “hoary”, което означава посивял. Също така обаче, думата значи и „древен“, което може да се отнесе към факта от кога е била позната билката. В древните цивилизации, като Египет, пчелникът е бил асоцииран с богът Хорус, като растението било наричано „семето на Хорус“. Смятало се е, че действа като противоотрова при ухапване от змии и египетските жреци го използвали при различни свещени и мистични ритуали.
Употребата на пчелника е документирана още от времето на Римската Империя. Юлий Цезар например, е използвал растението при ухапване от змии (което вероятно не е случайно и съвпада с употребата му в древен Египет), а Гален го е препоръчвал за облекчаване на кашлици и за укрепване на дихателната система.
Някои смятат, че латинското наименование на растението идва от еврейската дума за горчиво – „мар“, тъй като това е било едно от растенията, които юдеите ползвали по време на Пасха.
През 1597 г., в своята книга, известният британски ботаник Джон Джерард препоръчва пчелника като противоотрова при ухапване от змии, както и под формата на сироп при проблеми с дихателните пътища. По-късно, през 1652 г., подобни данни за употребата на растението също са документирани, този път от Николас Кълпепър, който го препоръчва при белодробни заболявания.
Повечето от тези сведения за употребата на пчелника, независимо дали се основават на предания или на реален практически опит, днес са напълно оправдани и запазени.
Счита се, че ефектът на билката се дължи на горчивото вещество марубин, което, заедно с други компоненти на етеричното масло от растението, стимулира секреция на мукозните мембрани, които покриват както респираторния, така и храносмилателния тракт. Също така поради горчивия си вкус, марубина стимулира секрецията на панкреатични сокове и може да повиши апетита.
Извлек от пчелник е подходящ при неразположения на дихателните пътища – кашлици, бронхит, както и при някои неблагоприятни състояния на храносмилателната система, като лошо храносмилане.
Други биологично-активни съединения, които са установени при пчелника са танини, флавоноидите – апигенин и лутеолин, азотсъдържащи съединения като холин и бетоницин, слузни вещества, витамин С и други.
По принцип употребата на пчелника не предизвиква токсични ефекти. Въпреки това, високите дози от билката, както и продължителната ѝ употреба, могат да имат неблагоприятен ефект при хора с язви и също така може да предизвика сърцебиене. Противопоказна е и употребата на отвара от пчелник от бременни и кърмачки!
