Черният оман (Symphytum officinale) е многогодишно тревисто растение от сем. Boraginaceae. Произхожда от Европа, но е пренесен и в други места по света. В България се среща из влажни места, покрай реки и потоци, из храсталаците и горите.
Стъблото на растението достига до 1,5 м, разклонено е и е покрито с власинки. Листата са елипсовидни, долните са с дръжка, а горните приседнали. Цветовете са лилави, по-рядко розови или бели. Плодът е сух и се разпада на 4 лъскави черни орехчета.
В миналото черният оман е бил познат по-скоро като култивирано растение, което същевременно можело да се използва и за медицински цели. Използвала се е най-вече кората за лечение на счупени кости (откъдето идва и името на растението). В България се нарича още „зарастличе“.
Употребата на черния оман като медицинско растение датира още от римляните и древните гърци. Употребявал се е предимно под формата на лапи за лечение на трудно зарастващи рани, изгаряния и счупени кости.
Вътрешно, черният оман се е приемал при бронхити, кашлици, заболявания на храносмилателната система.
Днес, след като растението е по-добре проучено, вътрешната му употреба е под въпрос! Причината е наличието на пиролизидинови алкалоиди, които имат токсичен ефект.
Установено е, че при черния оман, тяхното съдържание варира според анатомичната част на растението, сезона и естествените биологични вариации на вида. Например, новопоявилите се млади листа съдържат по-голямо количество алкалоиди, в сравнение с по-старите. Също така корените са по-богати на пиролизидинови алкалоиди от надземните части на растението.
Употребата на черния оман при зарастване на рани се обуславя от установените в растението биологично-активни вещества и техния начин на действие.
Растението е богато на алантоин, за който е установено, че стимулира деленето на кожните клетки и е съединение, което широко се прилага в козметичната индустрия. Установено е също наличието на фенолни киселини, по-специално розмаринова и хлорогенова киселина, за които се знае, че проявяват мощна антиоксидантна и противовъзпалителна активност, с което значително допринасят за лечението на различни наранявания.
Клинично е доказано, че екстракти от черен оман облекчават болката, възпалението и отоците на мускулите и ставите при случаи на дегенеративен артрит и контузии.
Използваемата част на растението е коренът, който отвън е черен и за да не почернее и отвътре трябва да се суши много бързо. Правилно изсушеният корен отвън е черен, а отвътре бял.
Черният оман е билка с доста противоречиво действие. При необходимост от употреба трябва да се внимава и да не се превишава предписаната от специалист дневна доза. Също така продължителната ѝ употреба е противопоказна!
Интересен факт за черния оман е, че във Великобритания това е едно от най-посещаваното от пчелите растение и е на 4-то място при дневно производство на нектар от един цвят, което го прави отличен източник на нектар като цяло.
