Върбинката (Verbena officinalis) или още известна като вербена е многогодишно тревисто растение, принадлежащо към сем.Verbenaceae. Среща се из тревисти места, посеви, по ливади и край пътища до 1000 м надморска височина из цяла България.
Счита се, че родината на върбинката е южна Европа, но днес е разпространена почти навсякъде.
Растението се характеризира с четиритръбесто разклонено стъбло, достигащо до 1 м височина. Цветовете са с приятен розов или лилав цвят.
Върбинката е добре познато още от древността растение и присъства в митологията на различни народи, което отчасти обуславя и широката ѝ употреба в етномедицината.
Според египетската митология например, стръкчета върбинка израствали там, където падали сълзите на богинята на плодородието Изида, която страдала по Озирис.
По-късно върбинката се появява и в християнската митология, според която именно лапи от върбинка са били полагани по раните на Исус след свалянето му от кръста. От там идва и названието на върбинката като „свещената билка“ или „кръстова билка“.
На английски език върбинката се нарича още “verein”, което идва от келтската дума “ferfaen”, което означава „да разбивам камъни“ и поради тази причина се смята, че върбинката може да се прилага при камъни в бъбреците.
В езическа Англия, друидите са използвали върбинката при различни свещени ритуали и често се е носела като амулет за защита, тъй като са вярвали, че отблъсква негативната енергия. Вярвало се е също, че който носи амулет от върбинка, ще получи помощ при всяка трудна ситуация.
Всички тези различни вярвания за действието на върбинката не са случайни, тъй като действително билката има редица благоприятни ефекти.
В миналото билката се е използвала като противовъзпалително и болкоуспокояващо средство, както и при бронхити, за сваляне на температура и др.
Това приложение на върбинката се е запазило и до днес. Болкоуспокояващите ѝ свойства я правят подходяща при облекчаване на главоболие, зъбобол и др.
Най-често върбинката се приема под формата на чай и поради седативния си ефект е подходяща при безсъние, както и за успокоение на нервите и намаляване на стреса. Поради същата причина, може да се използва и от жени в менопауза, тъй като балансира женските хормони. Действа и успокоително и при жени с тежък предменструален синдром. Установено е също, че вербената има и антидепресивен ефект, както и че може да действа като афродизиак.
По отношение на химичния си профил, върбинката е богата на гликозиди, предимно вербенин и вербенилин, аукубин (който е с доказан противовъзпалителен ефект), фенилпропаноиди, кемферол, лутеолин, вербаскозид, етерично масло, тритерпени, танини и слузни вещества.
При проведено изследване е установено, че върбинката проявява и силна антибактериална активност, по-силна дори от антибиотика, който е използван като референция.
Използват се надземните части на растението, които се берат по време на цъфтеж (май-септември).
