Уголемяването на простатната жлеза е голям проблем в световен мащаб. В България от простата страдат около половината от мъжкото население на възраст над 50години. Когато се говори за билки при простата преди всичко се има предвид билки, които помагат и облекчават симптомите при уголемена простата. В тази статия ще разгледаме детайлно действието на редица билки, включително български и индийски, като някои от последните са слабо познати у нас:
Борун (Crataeva nurvala) е билка, която вирее в Индия и е традиционно използвана при проблеми с простатата и бъбреците. Облекчава неразположението при уриниране, дължащо се на подуване на простатата. Този ефект на билката се дължи основно на фармакологично активния тритерпеноид – Лупеол, изолиран от дървото. Изследвания с животни сочат, че лупеолът действа като противовъзпалителен агент. Изследване, извършено през 1988 г. показва, че лупеолът намалява подуването на лапите на плъхове с 39% в сравнение с 35% при използването на стандартно контролно вещество индометацин. Лабораторни модели показват, че лупеолът е ефективен и при лечение на рак на кожата и простата. Счита се, че отварата от Борун редуцира уринната екскреция на натрий и магнезий и създава предпоставки за „спонтанно” и безболезнено преминаване на камъните през бъбреците и уретера. При пациенти с простатна хипертрофия Crataeva nurvala повишава силата на мускулните контракции на пикочния мехур, редуцирайки по този начин обема на остатъчната урина.
Червената детелина е масово разпространена в България. Тя е от семейство грахови и е известна с това, че съдържа голямо количество антиоксиданти. Има научни изследвания според, които се твърди, че червената детелина може да има благоприятно въздействие върху раковите клетки и да спомогне при лечението на болни. При простата тази билка забавя процеса на трансформиране на хормона тестостерон в ДХТ хормона като по този начин забавя уголемяването на простата.
Гръмотрън – корените имат пикочогонно и противовъзпалително действие. Прилагат се при отоци, камъни и пясък в бъбреците и пикочния мехур, хронични възпаления на пикочните пътища, ревматизъм, подагра, кожни обриви и др.
Пъстра баухиния (Bauhinia variegata) – е класическа билка в Аюрведа за намаляване на отоците, възпалението и подуването на меките тъкани – възпаление на простатата; разширени вени; тиреоидит (възпаление на щетовидната жлеза); възпаление на лимфните възли; поли-кистозни яйчници; миома на матката. Особено ефикасна е за пречистване и възстановяване функциите на жлезите с вътрешна секреция.
Гугул (Balsamodendron mukul) съдържа вещества – гугустерони растителни стероли, съдържащи се в така нареченото балсамово дърво. В Индия се използва смолата на растението при уринарни инфекции, кожни заболявания, ревматизъм и артрит.
Съдържащите се в Balsamodendron mukul тритерпен и миранол А имат мощни противовъзпалителни свойства. Изследванията на гугулстероните показват, че те могат да спрат превръщането на доброкачествените в злокачествени тумори, освен това прекъсват цикъла на размножаване и провокират апоптоза (саморазрушаване) в редица видове ракови клетки, включително и в резистентните на химиотерапия клетки, без да засяга здравата тъкан. При проведено изследване през 2007г. е установено, че гугулстерона притежава известен ефект при рак на простатата, като причинява смъртта на ракови клетки.
Каменоломката (Saxífraga ligulata) е билка, чието название говори за самото и приложение – разтваря камъните в бъбреците и пикочния мехур. Нейния диуретичен ефект помага при два от трите симптома на патологията на простатата – честотата и неотложността на уринирането. Благодарение на охлаждащото си действие, Каменоломката е много подходяща при състояния като простатит, свързани с парене при уриниране. Също така възпрепятства появата и развитието на микроорганизми в уринарния тракт. Ускорява процеса на образуване на урина.
Бабини зъби (Tribulus terrestris) стимулира производството на лутеинизиращ хормон, което влияе пряко върху производството на тестостерон, екстракт от нея се използва в хранителните добавки използвани от спортистите. Тези добавки са за повишаване на силата, мускулния растеж и теглото. Съдържа стероидни фуростанови и спиростанови сапонини, сапогенина диосгенин, гиогенин и хлорогенин, стигмастерол и кампестерол; флавоноидите кемпферол, астрагалин, трибулозид и рутин; алкалоиди от харманов тип; тлъсто масло. Трибулус терестрис е ценна билка, известна с приложението си в народната медицина не само у нас, но и в много части на света. Използва се за лечение на безплодие и нарушения в либидото при мъжете и жените (импотентност), като полово стимулиращо средство. При оскъдна и нередовна менструация, както и при хронично възпаление на половите органи. Използва се при хемороиди, пясък и камъни в бъбреците.
Папуда (Dolichos biflorus) е вид дребен боб. В Индия е известно приложението му за разбиване на камъни в бъбреците и уретера на по-малки песъчинки и изхвърлянето им от организма. Притежава стягащо, диуретично и леко обезболяващо действие. Използва се като лекарство при епистаксис (кървене от носа) и дизурия – дискомфорт причинен от болка и парене по време на уриниране. При жените за бяло течение, вагинално кървене. Предотвратява заболяването, известно като – кристалурия или наличие на прекалено много кристали в урината.
Пунарнава (Boerhavia diffusa) индийска билка, която се използва за третиране на бъбречни и уринарни проблеми. Традиционно билката е била използвана за намаляване на отоците, свързани с нарушени бъбречни, сърдечни или стомашни функции. Освен това Пунарнава притежава разхлабително, деуретично и отхрачващо действие. Съчетанието между анти-възпалителни и деуретични свойства я прави особено подходяща за подпомагане лечението на бъбречни заболявания. Пунарнава е с официален статут в Индийската билкова фармакопея 2002, като диуретик и хапатито-протектор.
Мечо грозде – служи за дезинфекция на пикочните пътища при хроничен цистит. Основното действие на мечо грозде е уроантисептично, което се дължи на съдържащите се арбутин и метиларбутин. Има и слабо диуретично действие. Прилага се в случаи на хроничен цистит и пиелит. Прилага се и при заболявания на отделителната система, свързани с възпалителни процеси на бъбреците, пикочния мехур и пикочния канал (уретрит, цистит, пиелит и комбинирани заболявания като пиелонефрит, цистопиелит и цистопиелонефрит, остър и хроничен гломерулонефрит, а също и при нефролитиаза).
