Горски слез (камиляк, молоха)
Malva sylvestris L.
Aнглийски — Common mallow, Руски — Просвирник лесной, Френски — Grand mauve, Немски — Wilde Malve
Сем. Malvaceae — Слезови
Билката горски слез има спазмолитично, противокашлично, седативно /успокоително/ действие.
Експериментални и клинични данни. Според редица автори слезът притежава противовъзпалително и отхрачващо действие — разводнява бронхиалната секреция, действува спазмолитично на гладката мускулатура на бронхите. Цветовете и листата на слеза съдържат слузно вещество, танини, каротин (провитамин А), аитамии С, органични киселини, следи от етерично масло, минерални соли (10 — 15 %), захари, фитостерол. При крайна хидролиза на слузното вещество са доказани монозахаридите L-арабиноза, L-рамноза, D-галактоза и D-галактуронова киселина. Цветовете съдържат и антоциановия глюкозид малвин.
Слезът притежава подобно действие и по отношение на гладката мускулатура на храносмилателния тракт и пикочоотделителните канали. По експериментални данни билката се използува при спастични състояния на червата. Външно слезът се препоръчва за гаргара при гнойни процеси в устната кухина, както и за промивка на инфектирани рани.
В народната медицина горският слез е намерил широко приложение при възпалителни заболявания на храносмилателната система, при кашлица, цистити и холецистопатии, а външно за компреси при блефароконюнктивити, заушка и всякакъв вид гнойни рани.
Начин на приложение.
1. Настойка от листа на слез: обикновено се взема 1 супена лъжица ситно нарязани листа, които се заливат с 200 мл студена вода. След престой от около 5 часа настойката се прецежда и се пие на глътки 2—3 пъти през деня.
2. Запарка от цветове на слез: 1 чаена лъжичка изсушени цветове се заливат с 200 мл гореща вода. След 10 минути се прецежда и се пие на 3 пъти през деня.
3. Външно за гаргара и компреси: 2 чаени лъжички от билката се заливат с 200 мл гореща вода. След като престои 10 — 15 минути се използува за гаргара или за компреси.
Слезът е едногодишно (до многогодишно) тревисто растение. Стеблата са полегнали, приповдигащи се или изправени, 30 — 80 (150) см. дълги, разклонени, влакнести до голи. Листата на слезът са последователни, на дълги дръжки, закръглени, в основата сърцевидни, 3 — 7-делни, назъбени, отгоре разсеяно влакнести до голи, отдолу влакнести до възголи. Цветовете на слеза са едри, по няколко в пазвите на листата по дължината на стеблото. Венчелистчетата са 5, свободни, на върха дълбоко врязани, пурпурнорозови с тъмни жилки. Плодът е сух, разпадащ се на множество странично сплеснати едносеменни делчета. Слезът цъфти май—октомври.
Слезът расте по буренясали места, развалини, изкопи, край пътища и из тревисти места. Билката е разпространена из цялата страна докъм 1400 м надморска височина. Среща се в цяла Европа (без крайния север).
За лечебни цели се използват цветовете и листата на слеза (Flores et folia Malvae silv.). Събраната билка се прочиства и се суши внимателно, бързо, разстилана на тънък пласт в проветриви помещения или в сушилня при температура до 40°С. Изсушените цветове на слеза стават сини. Миризмата е характерна, а вкусът — слузест.