Какаови зърна
Какаови зърна са семената на вечно зелено тропическо дърво, известно на човечеството от хилядолетия. Какаовото дърво е било култивирано в Мексико, Централна и Южна Америка. Плодовете му са били високо ценени от маите и ацтеките, които са ги използвали като разменна монета. Какаовите зърна са пренесени в Европа за първи път от Христофор Колумб. В днешно време какаовите зърна се обработват почти по същия начин, както са го правили и ацтеките преди хиляди години. Плодът се бере, след като узрее, отваря се внимателно с голям нож – мачете и се изваждат зърната, които имат ярко червен цвят. Пресните зърна се поставят в големи дървени сандъци, покриват се с бананови листа и се оставят да ферментират в продължение на няколко дни. Преди ферментацията зърната не са годни за консумация, защото имат силно горчив вкус и нямат аромат. Ферментиралите зърна се изсушават и постепенно добиват тъмно кафяв цвят и характерния какаов аромат.
В какаото се съдържат фенилетиламини – клас химически съединения, които произвеждаме в нашия организъм, когато сме влюбени. Те са слаби антидепресанти и стимуланти, подобни на произвежданите от самото човешко тяло допамин и адреналин. Освен това фенилетиламините играят роля и за увеличаване на концентрацията, но е добре да се има предвид, че високата температура (топлинната обработка на какаовите зърна) може да доведе до разрушаването им.
Какаото е и единственото растение, в което е открит анандамид – канабиноиден ендорфин, познат като „химикал на блаженството“, тъй като се освобождава, когато се чувстваме добре, както и след физическо натоварване.
Любопитно е да се отбележи, че какаото е бедно на кофеин. Затова пък е богато на теобромин – вещество, близко по химически състав на кофеина, но без да играе ролята на стимулант на нервната система. Теоброминът спомага сърдечната дейност и е ефективно антибактериално вещество, което убива streptococcus mutans (микроорганизми, които причиняват кариес).