Безспорно наименованието на тази билка звучи страшно и определено има защо. Растението е отровно, но и същевременно има и редица лечебни свойства.
Змийското мляко е многогодишно тревисто растение, чиято родина е Европа и Западна Азия. В България се среща изключително често и може да бъде забелязано край пътища и дори в градовете.
Интересното е, че латинското име chelidonium означава лястовица. Преди се е считало, дали заради някакво наблюдение или заради някое вярване, че растението е наречено така, защото започва да цъфти когато пристигнат първите лястовици и прецъфтява когато си отидат.
За разлика от сега, в древността змийското мляко се е прилагало предимно при заболявания на очите, като тази употреба се е запазила до Средновековието. Тогава растението е намирало приложение и при възпалено гърло, язви, кожни екземи и брадавици.
В етномедицината, особено в страните от Източна Европа, змийското мляко е най-популярно с употребата си именно при брадавици. Също така билката се е славела като най-доброто средство при заболявания на черния дроб и жлъчката. В Полша например, отвара от листата на растението се е използвала за регулиране дейността на храносмилателния тракт. Друго интересно приложение на змийското мляко е срещу вътрешни паразити откъдето идва и едно от славянските му имена – „глистник“.
На български билката е наречена „змийско мляко“ вероятно заради ярко оранжевия сок, който пуска стъблото. По своята химична същност този сок представлява изохинолинови алкалоиди. Именно високото съдържание на алкалоиди прави растението отровно в големи дози!
Змийското мляко съдържа още и флавоноиди като кемферол, кверцетин и изорамнетин, както и някои фенолни киселини.
От направените съвременни изследвания е установено, че фармакологичните свойства на билката се дължат предимно на алкалоидите, от които преобладаващо съединение е коптисин. Също така е установено, че именно високото съдържание на алкалоиди предопределя и антибактериалната активност на растението срещу широк спектър от бактерии.
За алкалоидите, съдържащи се в змийското мляко е установено още, че проявяват и противовирусно действие, с което се обяснява ефективната употреба на билката при брадавици. Потвърдено е и хепатопротективното действие на билката, като вероятно тук участие имат и другите биологично-активно вещества като фенолите и флавоноидите.
В змийското мляко се съдържа още и алкалоида – хелидонин, който има подобни на алкалоида папаверин свойства, което придава на билката болкоуспокоително и седативно действие.
Въпреки, че билката има полезни ефекти върху човешкия организъм, по-добре е да се избягва вътрешната ѝ употреба, тъй като цялото растение е отровно! Сокът от стъблото също е силно отровен при вътрешна употреба, но външно може да се прилага в много малки количества върху брадавици.
