Еньовден е един от най-интересните и същевременно най-мистични празници в българската, а и в славянската култура изобщо. Според българския народен календар се чества на 24-ти юни и според поверията, предвещава идването на далечната зима. Счита се, че празника първоначално се е чествал на 21 срещу 22 юни и е съвпадал с лятното слънцестоене, откъдето идва и символиката му с култа към светлината.
Всъщност в празника, който ние наричаме Еньовден, се коренят древни езически традиции, които са се запазили и до днес, независимо от промените, които са настъпили в културата и обичаите на народа ни. След въвеждане на християнската религия, случайно или не, денят на лятното слънцестоене съвпаднал с деня, в който се чества рождението на Св. Йоан Кръстител, откъдето идва и съвременното име на празника – Еньовден на български, St. John’s Eve на английски, Иван Купала на руски и т.н.
Както и да се нарича сега този светъл празник, в древността денят на лятното слънцестоене и било голямо събитие за редица народи и култури. Доказателство за това са множеството храмове и каменни светилища, които са били майсторски проектирани така че, през главния олтар да проникват първите слънчеви лъчи в дните на лятното и зимното слънцестоене.
Именно защото е празник на слънцето се вярва, че всичко, което е докоснато от него е лековито. Според обичаите на някои народи на този ден хората трябва задължително да се изкъпят във вир или река, които са били огрявани цял ден от слънцето, за да бъдат здрави през цялата година. В България пък се практикува ритуала на т.нар. мълчана вода – водата се взима при пълно мълчание при залез слънце от чист извор за гадаене и магически ритуали.
Денят на лятното слънцестоене е и много специален и важен ден за всички знахари и лечители, тъй като тогава билките придобиват най-мощна лековита сила. Брането на билки рано по изгрев слънце на Еньовден е един от най-старите обичаи, които присъстват в честването на празника при всички народи и култури. Това не е никак случайно, тъй като именно билколечението е най-древния начин за лечение изобщо. По принцип в повечето древни религии богът на Слънцето е и покровител над знахарството и затова в деня на лятното слънцестоене той дарява билките с необикновена лечебна сила.
Какви билки се събират в деня на лятното слънцестоене?
При много народи се счита, че едни от най-лековитите билки в деня на лятното слънцестоене са върбинка и жълт кантарион, който символизира слънцето. Друга билка, която задължително се събира в този ден е бял равнец, за който младите момичета вярвали, че ако го поставят под възглавницата си през нощта, ще сънуват бъдещата си любов.
При келтите например, бъзакът е едно от най-свещените растение и вярвали, че ако в деня на лятното слънцестоене се отреже бъзак, от него ще покапе истинска кръв.
Други билки, които се събират в деня на лятното слънцестоене са лавандула, за която се вярва, че ще донесе на дома и семейството мир и спокойствие, пелин, лопен, еньовче, лайка, мащерка, мента и много други.
При някои народи обичаят е набраните билки да бъдат хвърлени в големите огнени клади, за да изпълнят магическото си предназначение. В България поверието гласи, че трябва да се наберат 77 билки и половина – за всички болести и за болестта, която няма име.
Каквито и вярвания и традиции да съществуват за магията на лятното слънцестоене, самият факт, че тези ритуали са се запазили до днес, говори сам по себе си за вярата, която се корени в тях. Това е един вълшебен ден от годината, който сякаш ни пренася в друго време, в друг свят и който ни сближава с природата.