Розмарин (Rosmarinus officinalis)
В тази статия ще разгледаме някои билки, които са били известни в миналото с качествата си да правят хората по-смели и решителни. Също така ще сравним тяхното действие от гледна точка на това – коя би подхождала по-добре на отделния темперамент на човека – „прекалено горещ” или „прекалено студен”. Накратко ще се спрем на физичните свойства на тези 3 билки, като основният акцент ще бъде върху действието им по отношение емоционалния свят на човека.
Пореч (Borago officinalis) Както се казва в старите предания: ‘Borago ego gaudia semper ago’ или в превод – „Пореча винаги дава кураж”. Въпросът е дали това се дължи на действието на билката върху надбъбречните жлези, което се изразява в бавното възстановяване на адриналните резерви или има и друга невидима или „спиритуална” причина за засилване чувството на смелост. Съвременните изследвания са доказали, че Пореча стимулира надбъбречните жлези и секрецията на адреналин. Използвана като съставка в медикаменти срещу безпокойство и страх, билката „поражда кураж” дори и в малки дози, откъдето идва и твърдението, че независимо от това дали количеството е достатъчно да въздейства на адреналните жлези или не, съществува и друго, неразгадано до момента действие върху човешката психика. Интересно е да се отбележи, че от всички 3 билки, което ще разгледаме, пореча може да се определи като „най-студен”. Той не е подходящ за хора със студена конституция или с флегматични или меланхолични смущения, освен ако не е комбиниран с Розмарин.
Пореч (Borago officinalis)
Пореча има репутацията на „насърчител и окуражител” – повишавайки оптимизма и радостта от живота. Характерното за надбъбречните жлези е, че в стресова ситуация адреналина, който отделят е определящ за избора „бий се или бягай“. Именно тяхната функция е била решаваща за мобилизацията на човека и оцеляването му в условия на опасност. При продължителна употреба пореча би могъл да даде превес на реакцията „бий се“, за сметка на „бягай“.
Бял равнец (Achillea millefolium) – счита се, че растението е получило името си “achillea” от гръцкия герой Ахил, който налагал раните си и тези на войните си с бял равнец. Билката още се наричала „раненият войник” и се използвала за „възвръщане на смелостта и надеждата в победата”. Освен, че по естествен начин възвръща увереността, белия равнец се препоръчвал на хора, които били прекалено самонадеяни и лекомислени, т.е. при „свръх кураж”. Друго приложение на билката е при хора, страдащи от „прекалена чувствителност и сензитивност”. Белият равнец е билката на „сърцето и кръвта”. Растението е свързано с „лечението на рани”, но малко знаят, че в това число влизат и „раните на душата”.
Розмарин (Rosmarinus officinalis) – затопля, стимулира храносмилането и подобрява работата на сърдечно-съдовата система. Освен това дава кураж и яснота на мислите. Билката ни носи един по-абстрактен вид смелост, която е свързана с перспективата да разберем и направим точно онова, което трябва да бъде направено по един непредубеден и безпристрастен начин. В миналото розмарин се препоръчвал на хора, които са били изпълнени с гняв, скръб или омраза, такива които „не са можели да чувстват любов”. Това е много показателно за типа кураж, който растението отключва – много е трудно човек да бъде смел в живот изпълнен с негативни емоции „заклещени в сърцето му”. Розмаринът е за тези, които са си поставили „твърде големи идеали”, към които непрекъснато се стремят, но се провалят при постигането им. Освен смелост, билката поражда у човека една вътрешна яснота и му позволява „да види какво е подходящо да се направи в конкретната ситуация”.
