Stevia rabaudiana
След като беше установено, че захарта може да навреди на човешкото здраве, интересът към нейните възможни заместители се увеличи значително. Днес вече все по-широко и интензивно се произвеждат и използват заместителите на захарта – подсладители.
Подсладителите са добавки към хранителните продукти, които им придават сладък вкус, но за разлика от захарта носят по-малко енергия, тъй като имат различна химична същност. Подсладителите могат да бъдат както синтетични, така и естествени.
Растенията са уникални организми с това, че могат да продуцират различни вещества. Някои са богат източник на съединения със сладък вкус, които вече все по-активно заместват захарта в нашето ежедневие.
Ето и кои са най-използваните подсладители:
Стевия
Стевия е комерсиалното наименование на съединението стевиозид, което се извлича от растението Stevia rabaudiana. Видът произлиза от Бразилия и Парагвай и се е използвал като подсладител още преди 1500 години. По своята същност стевиозидът има гликозидна природа, на което се дължи и сладкия вкус на съединението.
За стевията е характерно, че е 150 пъти по-сладка от захарта, термостабилна е и не може да ферментира. Също така има и по-дълготраен вкус от този на захарта и затова се използва в много малки количества.
Основната предпоставка за заменянето на захарта със стевия е ефекта върху заболявания като диабет, наднормено тегло и хипертония. Установено е, че стевиозидът проявява антихипергликемичен ефект. Също така е установено, че екстракт от листата на Stevia rabaudiana подобрява нормалното функциониране на панкреатичните клетки, което от своя страна подобрява метаболизирането на глюкозата. Не е изключено и стевията да има ефект при нормализиране на кръвната захар при диабет.
След като стевията има ниска калоричност, приемът ѝ вместо захар може да спомогне за намаляване на теглото. Установено е, че приемът на стевия не оказва странични ефекти при хипертония.
Ксилитол
Друг много популярен натурален подсладител е ксилитола. По своята химична същност представлява захарен алкохол, който се получава в резултат на химична обработка на хемицелулозата, добивана от дървесни видове. Друг метод за получаване на ксилитол е чрез ферментативни и биокаталитични реакции от някои индустриални щамове микроорганизми.
Също като стевията, и ксилитола не носи енергия за човешкия организъм и не повлиява нивата на кръвната захар.
Едно от предимствата на ксилитола е, че вероятно може да намалее риска от кариес в устната кухина. Тъй като е неферментирщо съединение, бактериите в устната кухина не могат да го използват за хранителни цели.
Въпреки че ксилитола е разрешен за употреба като заместител на захарта, при някои хора може да предизвика неразположение на храносмилателния тракт. Също така големи количества ксилитол са опасни за домашни животни като кучета и някои видове птици.
Други широко използвани подсладители, чиито източник са различни видове растения са сорбитол, манитол и други съединения, които намират различно приложение в хранително-вкусовата и фармацевтичната индустрия.
Въпреки, че редица изследвания доказват безвредното действие на естествените подсладители върху човешкия организъм, е необходимо да се направят още изследвания, които да установят какво е тяхното биологично действие и до колко могат да се консумират продължително време.
