В предишни публикации на „Знахария“ ви запознахме с кафето и чая, от които се правят едни от най-консумираните напитки в света. Дойде ред и на друго растение, продукти от което се консумират значително в световен мащаб – какаото.
Какаото, такова каквото го познаваме, се получава от изсушените и ферментирали семена на растението Theobroma cacao, което в превод буквално означава – „храна на Бог“. Наречено е така от шведския учен Карл Линеус и наименованието на растението вероятно никак не е случайно, тъй като употребата му датира отпреди 4000 години.
Theobroma cacao e ниско, вечно зелено дърво, което произхожда от амазонските долини. Било е култивирано от Олмеките и Макаите, а напитката, която се приготвя от какаовите зърна активно се консумирала от маите.
По-късно испанците бързо популяризирали какаото в Европа и в други части на света.
Съществуват три основни разновидности на какаовото дърво – Форастерио, Криоло и Тринитарио. Форестерио е най-широко използваната разновидност – 80-90% от световното производство на какао. Криоло е най-рядката разновидност и се счита за деликатес.
Днес какаовите дървета се отглеждат предимно в страни около екватора, като сред първенците по производство са Гана, Индонезия, Нигерия, Мексико, Еквадор. Производството на какао се равнява на почти 4600 млн. тона годишно.
Какво прави какаото толкова специално и до днес?
Забележително е как толкова години назад във времето древните цивилизации не са имали такива средства за познание, каквито имаме ние и все пак са знаели, че действително какаото има положителен ефект върху здравето. И никак не е случайно, че какаовата напитка традиционно се е пиела от императорите на ацтеките, като Моктезума II, както разказва небезизвестния Ернан Кортес.
Днес е доказано, че какаовите зърна притежават редица полезни качества. На първо място се славят с висока антиоксидантна активност, която се дължи на високото съдържание на полифенолни съединения, съставляващи 12-18% от масата на изсушеното какаово зърно. От групата на полифенолите преобладават епикатехините, като съдържанието им зависи от разновидността на какаовото дърво, мястото на отглеждане и степента на преработка.
В какаовите зърна са установени още флавоноиди – апигенин, лутеолин, както и някои фенолни киселини – кафеена, хлорогенова, кумаринова и др.. Освен това съдържат и стимулиращи субстанции – теобромин и кофеин. Съдържанието на кофеин в какаовите зърна е между 0,1 – 0,7 %, което е значително по-ниско от това на кафеените зърна.
Високото съдържание на антиоксидантни съединения прави какаото отлично средство за намаляване на кръвното налягане, тъй като спомага за поддържане еластичността на кръвоносните съдове. Това спомага и за по-добрата циркулация на кръвта, което от своя страна подпомага поддържането на добра мозъчна дейност.
Антиоксидантния ефект на какаото е предпоставка за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания.
Съдържащите се в какаото флавоноиди спомагат за балансиране нивата на холестерол и предотвратяват образуването на плаки в кръвоносните съдове.
Счита се, че какаото има положителен ефект и при състоянията на тревожност и депресия. Също така действа и като афродизиак.
Намира приложение и при състоянието на хронична умора, тъй като спомага за освобождаването на невротрансмитери от мозъка като серотонин, който има защитен ефект при оксидативен стрес.
Освен, че има благоприятен ефект върху различни физиологични процеси в човешкия организъм, какаовите зърна са и богат източник на важни минерални елементи като цинк и магнезий, както и на хранителни вещества като протеини и въглехидрати. А най-голямото предимство на какаото е, че от него се приготвя едно от най-сладките изкушения – шоколадът!
[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]
