Трицветната теменуга (Viola tricolor) е едногодишно или многогодишно тревисто растение от сем. Теменугови. Среща се из храсталаци, тревисти и каменисти места навсякъде из България до 1800 м. надморска височина.
Стъблото на растението достига до 15 см височина, цветовете могат да бъдат лилави, сини, жълти или бели.
В етномедицината трицветната теменуга се е използвала преди всичко при епилепсия, астма, кожни заболявания и екземи. Също така е била известна с благоприятното си действие при лечение на заболявания на дихателната система – бронхити, настинки, грип и др..
Трицветната теменуга, с нежните си и красиви цветове, най-често е свързвана с любовта и олицетворявала богът на любовта Купидон. Наред с това, се вярвало, че теменугата отключвала любовните желания и често се използвала като любовен еликсир. Също така растението често е възпявано от Шекспир в произведения като „Хамлет“, „Сън в лятна нощ“ и „Укротяване на опърничавата“.
Още от древни времена трицветната теменуга се е прилагала при силно възпалителни процеси. Днес, след като е установен химичния ѝ състав, тази нейна употреба в етномедицината е напълно оправдана.
Растението съдържа високи нива на флавоноиди, от които най-вече виоланин, рутин и лутеин, като всички те са с добре установена противовъзпалителна активност. Други флавоноиди, които допринасят за мощното противовъзпалително действие и лечебен ефект на теменугата са апигенин и неговите производни. Трицветната теменуга съдържа още фенолни киселини, полизахариди, каротеноиди и антоциани.
Билката намира приложение при различни нездравословни състояния на кожата като екземи, обриви и дерматити. Благоприятното ѝ действие при тези състояния се дължи на съединенията с противовъзпалителен ефект от една страна, и от друга на съединенията с антиоксидантни свойства. Флавоноидите като апигенин и рутин намаляват възпалението на кожата, а фенолите и антоцианите спомагат за заздравяване на епидермиса и възпрепятстват повторната поява на кожните заболявания.
Трицветната теменуга съдържа още и сапонини, на които се дължи мощното ѝ отхрачващо действие при бронхити и грип. Наличието на полизахариди и слузни вещества допринася за лечението на заболявания на дихателните пътища като овлажняват лигавиците, предотвратявайки повторна поява на инфекции.
Химичният състав на растението – фенолни съединения, флавоноиди, полизахариди и сапонини е предпоставка за комплексното и благоприятно действие на билката при силни възпаления на кожата и дихателните пътища.
Трицветната теменуга намира още приложение за получаването на зелено, жълто и синьо багрило. Също така цветовете могат да се използват като естествен индикатор на киселинност.
От растението се използват надземните части, които се берат по време на цъфтеж – от май до август.
Поради съдържанието на сапонини, при употреба на билката трябва да се внимава особено при сърдечно-съдови смущения! Не бива да се приема в големи дози, тъй като предизвиква гадене и повръщане! Да не се използват саксийните теменужки, тъй като може да са леко отровни!
