Глогът (Crataegus monogyna) е широко разпространен у нас дървесен или храстовиден вид. Достига височина до 5 м., цветовете са бели, а плодовете костилкови, обвити от разраснало се цветно легло.
Растението е много популярно във фолклора на различни европейски народи и употребата му е се е основавала на различни вярвания.
Глогът бил считан за олицетворение на надеждата и древните гърци носели клонки от глог по време на сватби, както и декорирали с тях олтара на богът на бракосъчетанието – Хименайос.
Сред келтите пък се носело повеля, че глогът може да лекува „разбито сърце“, с което може да се направи препратка към днешните изследвания върху глога, като потенциално лекарство за сърдечно-съдови заболявания.
В Сърбия и Хърватия се е вярвало, че глогът е смъртоносен за вампири и затова коловете, с които се убивали трябвало да бъдат направени именно от глог.
В етномедицината глогът се е използвал предимно като средство за подпомагане на храносмилането, както и за подсилване дейността на сърцето.
Със зачестяването на появата на сърдечно-съдови заболявания и то в ранна възраст, все по-голямо внимание се обръща на действието на екстракти от глог за тяхното лечение. Установено е, че именно високото съдържание на биофлавоноиди и проантоциани притежаващи мощно антиоксидантно действие, допринасят за благоприятното действие на растението при сърдечно-съдови смущения.
Както плодовете, така и листата и цветовете на глога се характеризират с почти еднаква химична композиция. Различават се по количественото съдържание на отделните флавоноиди и проантоциани. Плодовете например са по-богати на хиперозид, докато листата съдържат големи количества витексин-2-рамнозид.
Провеждани са редица клинични проучвания върху активността на екстракти от глог при сърдечно-съдови заболявания. Установено е, че екстракти от листата, цветовете и плодовете на растението намаляват кръвното налягане при пациенти, диагностицирани с хипертония. Това вероятно е свързано с антиоксидантната активност на биофлавоноидите, съдържащи се в глога, които отпускат гладката мускулатура на кръвоносните съдове.
Друг начин, по който екстракти от глог допринасят за поддържане на здрава сърдечно-съдова система е понижаване нивата на холестерол, предотвратявайки атеросклероза. Също така глогът подобрява кръвообращението, с което подсилва дейността на сърцето.
В едно от клиничните проучвания е установено също, че наред с понижаване на кръвното налягане, екстрактите от глог действали успокоително на пациентите, проявяващи симптоми на неспокойство и тревожност, които са свързани с повишеното кръвно налягане.
Плодовете на глога са и богат източник на витамин С и консумирането им би укрепило имунната система и би подобрило еластичността на кръвоносните съдове, тъй като витамин С участва в синтеза на колаген.
Голямото предимство на глогът като билка е, че може да се приема като превантивно средство срещу сърдечно-съдови заболявания, тъй като действа меко и не съдържа активни сърдечни гликозиди. Също така приемът на глог в ранните етапи от развитието на сърдечно-съдови заболявания като хипертония например, може да предотврати нуждата от приемане на по-силни медикаменти.
Установено е, че глогът оказва и благоприятно действие при лечението на ангина – състояние, което се характеризира с болки в гърдите, когато сърдечния мускул не получава достатъчно кръв наситена с кислород.
Счита се, че глогът е доста безопасна билка. Основните притеснения от неговата прекомерна употреба са свързани с възможността да реагира с други лекарствени препарати за лечение на сърдечно-съдови заболявания. Бременни жени е редно да избягват употребата на глог.
