Царичето (Alchemilla vulgaris) е многогодишно тревисто растение от сем. Розоцветни (Rosaceae), род Alchemilla. Растенията от рода са широкоразпространени в умерените и субарктични области на Европа и Азия, като се срещат и в Гренландия.
В България царичето е разпространено из влажни места, покрай потоци и торфища над 1000 м надморска височина.
Стъблото е изправено, голо или покрито с власинки и достига височина до 60 см. Цветовете са малки и са зеленикави на цвят.
Смята се, че латинското наименование на рода “Alchemilla” идва от арабската дума “Alkemelych”- алхимия, тъй като се е смятало, че има чудотворни сили и често се включвало в мистични отвари.
Не случайно наричат царичето „женска билка“, тъй като традиционно се е използвала именно от жени при болезнена и обилна менструация. Вероятно на тази употреба се дължат и наименованията на билката на български – царева трева (вероятно идва от думата „царица“), а на английски е известно като “Lady’s Mantle”.
Още от миналото царичето се е считало за мощно кръвоспиращо средство и съответно за най-добрия лек при външни и вътрешни рани и кръвоизливи. Използвало се е още при екземи, диария, язви, кожни и други възпаления. Съществуват и данни за употреба на билката при хипертония и диабет.
Според някои фитохимични изследвания, растенията от род Alchemilla са богати на танини, кумарини и флавоноиди каро ориентин, кварцетин, витексин, рутин, галова киселина, катехин, хиперозид и др.
Установено е, че количеството на биологично-активните вещества в растението зависи от някои фактори като етапът на развитие на растението, сезонните промени, инвазия от вредители и др.
Тъй като флавоноидите са основните биологично-активни вещества при царичето, вероятно на тях се дължат лечебните му свойства. Наличието на съединения като рутин, катехин и кварцетин придават на билката отлични антиоксидантни и противовъзпалителни свойства, което обуславя и благоприятния ѝ ефект при кръвоизливи и рани.
Наличието на танини и други горчиви вещества придават на царичето балансиращ и успокоителен ефект върху женската полова система. Също така билката подпомага адаптирането на жените към промяната в хормоналните нива при настъпването на менопауза.
Приемана вътрешно, под формата на чай, билката действа обезболяващо и кръвоспиращо при болезнена и обилна менструация. Оказва благоприятен ефект и при възпалителни процеси, засягащи кожата и устната кухина. Външно може да се прилага при зъбобол, ухапвания от насекоми, за промивки при бяло течение, при външни кръвоизливи и др.
Въпреки традиционната си употреба и благоприятното си действие при различни заболявания и неблагоприятни състояния, билката не е задълбочено изучавана, за да може да се каже на кои точно биологично-активни вещества дължи действието си.
За лечебни цели се използват надземните части на растението, брани по време на цъфтеж (юни-юли) или понякога корените, вадени след узряване на семената.
