Вкусът на билките не е случаен или несъществен, напротив – той е индикация за техните свойства. Различните вкусове притежават различен ефект.
Ние обикновено не свързваме това, което отчитат рецепторите в устата ни с възможни лечебни ползи. Свикнали сме да определяме качеството на храната чрез усещането за наслада. В западния хербализъм, вкусът на лечебните растения е просто средство за идентификация, но не и за характеризиране на тяхното действие.
Ако пренебрегнем тези древни знания, как тогава да си обясним някои основни принципи, като способността на пикантните билки и подправки да загряват тялото и да стимулират храносмилането и обратното – горчивите да охлаждат организма и да намаляват треската.
На санскрит думата за вкус – „rasa” има много значения. Всички те ни помагат да разберем колко важен е вкусът според Аюрведа. „Rasa” означава – „същност”. Вкусът показва същината на растението и е първоначалния фактор за определяне на неговите качества. Друго значение на „Rasa” е „източвам сок от дърво”. Ето как вкусът е свързан с билките, лечебните течности и в този смисъл с елемента – вода, който е определящ за този вид сетивност.
„Rasa” се превежда и като „признателност” и „музикална нота”. По този начин вкусът комуникира с чувствата. Чрез него можем да възприемем красотата и силата на растенията. „Rasa” означава „циркулация” и „танц” и изразява динамиката и енергията, които придава вкуса.
Вкусът въздейства директно на нашата нервна система чрез Прана – живителната сила, намираща се в устата, която е свързана с Прана в мозъка. Той пробужда съзнанието и сетивата и ни кара да се чувстваме весели и жизнени. Чрез стимулиране на Прана, и по-специално нервните окончания в стомаха, вкусът влияе на Агни – храносмилателния огън и подобрява храносмилането.
Понякога леката и на вид здравословна храна може „да не ни захранва” и да не ни дава нужната енергия, въпреки богато си съдържание на витамини и минерали. Без да бъде активиран Агни, храносмилането не притежава истинска сила. Поради тази причина аюрведичната медицина винаги включва в себе си и кулинарната наука. За самото лечение в голяма степен се разчита и на правилния подбор на подправки към храната.
Когато сме болни, ние губим чувството си за вкус и апетита. Липсата на вкус може да е индикация за заболяване – слаб Агни, висока Ама – натрупване на токсини в тялото. Прекомерното влечение към вкусната храна означава – „гладен” Агни, което също е признак за смущение. Проблемът може да произхожда от това, че нашите сетива в голяма степен са извратени поради изкуствените субстанции в съвременните продукти.
Аюрведа разпознава шест основни вкуса: сладък, кисел, солен, лют, горчив и стипчив. Те произхождат от петте елемента – всеки вкус е съставен от два елемента. Сладкият от елементите – земя и вода; кисел – земя и огън; солен – вода и огън; лют – огън и въздух; горчив – въздух и етер; стипчив – земя и въздух.
Сладкото е присъщо на захарта и скорбялата; киселото – на ферментиралите продукти и киселините; соленото – на солта и основите; лютото – на подправките и ароматните билки. Горчивото се среща в много растения, като тинтявата и хидрастис. Стипчивия вкус има стягащ ефект и е характерен за билките, които съдържат танини.
Макар, че шестте вкуса предават свойствата на петте елемента, те всичките се базират на елемента – вода, чрез който именно се проявяват. Ето защо ние можем да разпознаем вкуса само когато езика ни е влажен.
