Метличината (Centaurea cyanus) е едногодишно тревисто растение от сем. Сложноцветни (Asteraceae). В България е разпространено из посевите и тревистите места, често като плевел.
Стъблото достига до 1м височина, листата са сиво-бели, покрити с власинки. Цветовете са с характерен син цвят и много лесно и бързо хващат окото.
Метличината е била разпространена в много страни от Европа и често се е считала като вредител по посевите, откъдето растението е получило наименованието си на английски език – “cornflower”. Днес метличината се среща все по-рядко, поради използването на хербициди в селското стопанство.
Както почти всички известни днес растения, така и метличината е била позната и използвана още от древни времена. Популярността ѝ обаче се дължала по-скоро на красивите ѝ сини цветове, които вдъхновявали известни днес художници, като Ван Гог и растението често присъствало като акцент или елемент от художествените творби.
В миналото, в древните цивилизации като Египет, метличината била поставяна върху гробовете на покойниците, както и в гробниците на фараоните, включително и тази на Тутанкамон.
Някои свързват латинското наименование на рода “centaurea” с кентавъра Хирон, който излекувал раната на Ахил именно с метличина.
В народната медицина, метличината се използва предимно външно като противовъзпалително средство при заболявания на очите като конюнктивит, както и при умора. Извлек от цветовете действа успокоително на нервната система.
По отношение на химичния си състав, растението се характеризира с високо съдържание на флавоноиди, от които преобладава апигенина и негови деривати. Също така съдържа кварцетин, рамнетин, които имат изразена антиоксидантна активност, фенолни киселини – кафеен и хлорогенова киселина. В цветовете на метличината се съдържат високи нива на антоциани, на които се дължи синият им цвят.
Прилагани външно, екстракти от метличина имат успокоително и тонизиращо действие върху очите и зрението. Също така растението има благоприятен ефект върху кожата, като я тонизира и предпазва. Съдържащите се в цветовете антоциани имат силна антиоксидантна активност, както и затягащо действие и са добра алтернатива срещу стареенето на кожата. Всъщност екстракти от цветовете на метличина често присъстват в различни козметични продукти, като тоник за очите и кожата.
Метличината е растение, което не е проучвано активно и не може със сигурност да се затвърди дали има благоприятен ефект ако се приема вътрешно.
Скорошни лабораторни изследвания обаче показват, че растението съдържа полизахариди, които заедно с фенолите имат изразен гастропротективен ефект. Установено е, че комбиниран екстракт от цветовете на метличина, съдържащ полизахариди и фенолни съединения проявявал по-голям гастропротективен ефект спрямо референтната субстанция – ранитидин.
Вероятно при наличие на язва в стомаха, фенолите, чрез своята изразена антиоксидантна активност, оказват благоприятен ефект, а полизахаридите спомагат за овлажняването на стомашната лигавица и по този начин я предпазват.
Макар и метличината да е често срещано у нас растение, което действително е намирало своето приложение в етномедицината, не са провеждани достатъчно изследвания, които да оправдаят нейната вътрешна употреба.
