Самобайката (Glechoma hederacea) е многогодишно, вечнозелено пълзящо растение от сем. Lamiaceae. Родината на растението е Европа, но поради многобройните ѝ полезни свойства и широката ѝ употреба в етномедицината, е пренесена почти навсякъде по света. В България се среща из влажни тревисти места и храсталаци до 1200 м надморска височина.
В Европа самобайката се е използвала още от древни времена и е била препоръчвана от тогавашните ботаници и лекари за различни заболявания. Гален например препоръчвал самобайката при възпаление на очите, а ботаникът Джон Герард при шум в ушите, като затягащо средство, при заболявания на бъбреците и лошо храносмилане.
Самобайката е богата на етерично масло, сапонини, танини и фенолни съединения. Установено е, че в етеричното масло преобладават сескитерпените гермакрен Д, γ-елемен, β-елемен и техни производни. Това са съединения с изразена противовъзпалителна и антибактериална активност.
От фенолните съединения са установени хлорогенова и розмаринова киселина, а от флавоноидите – апигенин, лутеолин, рутин, α-, β-, γ-токоферол. Подобна композиция на фенолните съединения правят самобайката отлично антиоксидантно средство и не случайно в миналото се е използвала активно и като хранителен източник.
Етеричното масло, съдържащо се в самобайката, в синергия със съединенията с антиоксидантна и противовъзпалителна активност, правят билката подходяща при грип, бронхити, кашлици, синузит, възпаления на очите.
Оказва благоприятен ефект върху стомашно-чревния тракт – при гастрит, киселини и газове. Също така има благоприятно действие върху отделителната система, като стимулира уринирането и отпушва пикочните пътища.
Външно самобайката може да се прилага под формата на лапи при гнойни рани и екземи, както и при болки във венците и зъбите.
Интересна е способността на самобайката да извлича тежки метали. В миналото английските и американски художници редовно са пиели чай от самобайка за предпазване и лечение на оловно отравяне, тъй като в боите се добавя олово. Отравянето с олово се нарича сатурнизъм и има тежки физически и психически последици. Самобайката може да се окаже алтернативен метод за предпазване или пречистване на организма от тежки метали. В литературата обаче няма достатъчно достоверни сведения дали наистина самобайката притежава подобна активност в човешкия организъм.
Това не изключва факта, че в природата самобайката действително може да акумулира високи нива на тежки метали (свойство, което е присъщо на много растения) и поради това е редно да се внимава от къде се събира или къде се отглежда билката! Добре е източниците на самобайка да чисти места, далеч от градовете и потенциалните замърсители.
Освен като хранителен източник и за медицински цели, самобайката се е използвала и в пивоварството. В началото на 16-ти век, преди да бъде използван хмелът, британците са използвали именно самобайка за избистряне на бирата, както и за консервирането ѝ.
Един интересен факт за самобайката: често расте близо до копривата и много бързо може да облекчи опарването с коприва.
