Медуницата (Pulmonaria officinalis) е многогодишно тревисто растение от сем.Boraginaceae. Среща се из гори и храсталаци до 1600 м надморска височина. Растението е много чувствително на замърсявания и появата му на дадено място може да се счита за индикатор за състоянието на дадения ареал.
Стъблото достига до 40 см височина и е покрито с четинки и жлезисти власинки. Приосновните листа, които се появяват след прецъфтяване, са сърцевидни и заострени, грапаво четинести и влакнести и с характерни белезникави петна. Цветовете са увиснали, с къси дръжки и отначало са розови, а после стават тъмносини. Тази промяна на цветовете се дължи на промяна на pH, при което антоцианите, които са отговорни за оцветяването, започват да придават тъмносин цвят. Тази промяна е свързана със стареенето на цветовете и е тясно свързана с наличието на нектар. Това е и индикатор за опрашващите насекоми, че в розовите цветове има нектар, а в сините не.
Това е и един ярък пример за удивителната връзка и комуникация между растенията и насекомите-опрашители, чието съществуване е взаимосвързано!
Латинското наименование на медуницата идва от латинската дума “pulmoa”, което значи бял дроб. От нея произлиза и името – „Пулмология“ – наука за белите дробове и дихателната система. Растението не случайно е наречено така, тъй като в миналото се е използвало при кашлица и заболяване на дихателните пътища и белите дробове.
Тази употреба се основава на факта, че хората асоциирали белезникавите петна по листата на прецъфтелите растения, с болни бели дробове и вярвали, че медуницата може да е от полза.
Днес тази употреба на билката е оправдана с разкриването на химичния ѝ състав. За медуницата е характерно високо количество на слузни вещества, което я прави подходяща при бронхити, кашлици и астма. Установено е още наличието на рутин, което ѝ придава висока антиоксидантна активност.
Освен това, медуницата е богата и на минерални елементи и витамини, които допълнително допринасят за благоприятния ѝ ефект при различни състояния и заболявания.
Освен при заболявания на дихателните пътища, слузните вещества оказват благоприятен ефект и при стомашно-чревни неразположения, тъй като овлажняват лигавицата на червата и стомаха.
Външно, медуницата може да се прилага при гнойни рани, циреи, абсцеси, както и за промиване при бяло течение.
Медуницата е и източник на алантоин, за който е известно, че проявява антиоксидантен и противовъзпалителен ефект. Именно на това съединение се дължи и благоприятния ефект на билката при проблеми с кожата, както и за зарастване на рани, тъй като е установено, че алантоина стимулира деленето на кожните клетки. Също така има и стягащ ефект, което го прави добро средство против стареене.
Използваемите части на растението са приосновните листа и стръкове, брани по време на цъфтеж (април-юни).
