Дяволска уста (Leonurus cardiaca) е многогодишно тревисто растение, което принадлежи към р.Leunurus, сем. Устноцветни (Lamiaceae). Широко разпространено е в Европа, като обитава низини и подпланински терени.
Растението се характеризира с високо стъбло – от 50 до 120 см, цветовете са бледорозови или лилави, покрити с множество власинки. Горната повърхност на листа е тъмнозелена на цвят, а долната по-светла.
В българския език растението е наричано още тамянка, странливче, наметливо биле, домашна коприва, чубурливо биле. На английски език Leonurus cardiacа е с наименованието “motherwort”, което произлиза от употребата му в етномедицината – предимно от жени с менструални смущения или в менопауза.
Употребата на билката за лечебни цели датира още от древни времена в различни части на света – Тибет, Китай, Европа и много бързо бива култивирана в домашни условия.
В миналото растението се е прилагало при менструални смущения, както и за възстановяване на жените след раждане. По-късно бил установен и благоприятният ефект на билката при сърдечни заболявания, с което днес е по-известна.
За лечебни цели се използва надземната част на растението в периода на цъфтеж – август месец, когато биологично-активните му вещества с в най-големи количества. Събраният растителен материал е препоръчително да се суши при 35о C.
Дяволска уста се характеризира с разнообразен състав на биологично-активни вещества. Установено е, че в надземните части се съдържат терпени (монотерпени, дитерпени, тритерпени), азот-съдържащи вещества, фенолни съединения – фенилпропаноиди, флавоноиди, фенолни киселини, стероли и танини.
Именно на разнообразния химичен състав се дължи и широкият спектър на действие на билката. В народната медицина отвари от Дяволска уста се прилагат при нервозни състояния на сърцето, но оказва благоприятен ефект при различни състояния като бронхиална астма, анемия, кожни възпаления и рани.
Установено е, че екстракти от Дяволска уста имат антибактериална активност, тъй като потискат растежа на Staphylococcus aureus, като този ефект вероятно се дължи на дитерпените, съдържащи се в растението.
Екстракти от дяволска уста проявяват и изразена антиоксидантна активност, което се дължи на преобладаващите флавоноиди като рутин и кварецетин, за които е доказано, че са мощни антиоксиданти.
Седативният (успокоителен) ефект на екстракти, приготвени от дяволска уста е бил изследван при различни клинични проучвания. Смята се, че успокоителното действие на екстракта се дължи на алкалоида леунорин, което е характерно съединение за растенията от р. Leunurus. Установено е, че седативния ефект, който оказва растението дяволска уста превишава този на валериана. Отвара от дяволска уста понижава кръвното налягане и забавя сърдечния ритъм. Подходяща е за приемане при състояния на безпокойство.
Според Европейската Фармакопея приготвеният екстракт от дяволска уста трябва да е с 0,2 % минимално съдържание на феноли.
Ефектът от билката се наблюдава при продължителна употреба от поне три месеца. Препоръчителната дневна доза при сърдечни смущения е от 1 до 3 пъти на ден, за отвара приготвена от 4,5 г. сух растителен материал.
Противопоказания:
Не са документирани неблагоприятни ефекти от употребата на билката. Въпреки това не се препоръчва употребата ѝ от жени в напреднала бременност или кърмещи. Също така, при хора с чувствителна кожа контактът с растението може да предизвика дерматити.
