Срамежливата мимоза (Mimosa pudica) е растение, чиято родина е Южна Америка. За първи път е описано в научен труд през 1753г. Растението привлича вниманието си с интересното си поведение, защото при докосване, при по-силен вятър, дъжд или нощем листата се затварят. Поради тази причина растението се нарича още Срамежливо, Чувствително или Спящо растение.
Растението е многогодишно, достига до един метър височина, със сложни листа, които са съставени от 20-25 двойки малки зелени листенца. Цвета му представлява малка топка от розови и нежни власинки.
В наши дни срамежливата мимоза има голямо разпространение и е натурализирана в тропическите части на света – южните части на Северна Америка, в Африка, Азия, както и в северните части на Австралия. В Австралия е сред първите 10 растения, които заплевяват селскостопанските култури.
Биохимичен състав на срамежлива мимоза: непротеиновата аминокиселина – мимозин, триптамини (в корените), алкалоиди, флавоноиди, С-гликозиди, стероли, терпеноиди, танини и мастни киселини.
Има голямо приложение в Аюрведични рецепти за лечение и традиционно се използва в народната медицина.
Лечебно приложение на срамежливата мимоза:
Диуретично действие. Използва се още в народната медицина. През 2010г. Сагма и екипът му доказват, че екстракт от листа на срамежливата мимоза има диуретичен ефект. След 14-дневно приемане на запарката се подобрява диуретичния статус. При увеличаване на дозата не се наблюдава засилване на действието му. Диуретичното му действие се дължи на съдържанието на алкалоиди, танини и сапонини.
Камъни в бъбреците. Използването на запарка от корени на растението помага за отстраняването на камъни в бъбреците. Използва се също и запарка от 5 гр. от листата в 100 мл. гореща вода.
Антисептично действие. Дължи се на присъствието на биоактивни съставки, като триптамини, флавоноиди, глюкозиди, алколоиди, хинини, феноли, танини, сапонини и кумарин. Също така добре се справя и с гъбични инфекции, а има и много добър ефект при лечение на малария. Доказано е, че намалява растежа на Staphylococcus aureus, Escherichia coli, Candida albican и други бактерии. Листа от срамежлива мимоза заедно с листа от други лечебни растения се използват при лечение на хемороиди и инфекции на пикочните пътища.
Третиране на рани, циреи и хемороиди. Екстракт от корени или млади листа смесени с пчелен восък, бял мек парафин или течен парафин. Изключително добър ефект се наблюдава при рани от изгаряния, като постига дори по-добри резултати от третирането с алое вера. Екстрактът може да се прилага дори на отворени рани.
Други приложения на срамежливата мимоза.
Освен гореописаните действия много добре повлиява нивата на холестерол и кръвната захар, предпазва черния дроб от токсини. Има антипаразитно действие, намалява конвулсиите в мускулите, както и намалява тревожността и действа като антидепресант. Добре се представя и при повръщане и дизентерия, както и намалява перисталтиката на червата и ги успокоява.
При възпаление на сливиците на деца се прави паста от листата на растението и с нея се мажат сливиците.
Важно е да знаете, че има антифертилно действие. Ако искате да забременеете, то в никакъв случай и под никаква форма не приемайте растението или части от него!!!
Любопитни факти:
Поради способността на растението да затваря листата си, то е участвало в много изследвания свързани с проучването дали растенията имат памет.
Растението е от семейство Бобови и като всички представители на това семейство има симбиотична връзка с бактерии, които развиват своите колонии по корените на растението. Тези бактерии спомагат за усвояването на азота от почвата.
Срамежливата мимоза е много лакомо растение. Нуждае се от храна, а когато листата и са прибрани, фотосинтезата спира. Затова и при първа възможност тя ги отваря отново.
